Мирослав Димитров – 25-годишният дизайнер, който твори за Ферари

от Asen

Дизайн на Форд от Мирослав Димитров

This interview in English »

Мирослав Димитров е от малкото дизайнери, които гордо могат да се похвалят, че работят във Ферари. Колкото и непостижимо да ти звучи, това се оказва реалност за младия дизайнер роден в Ямбол през 1984.

С Миро се запознахме по време на общата ни работа по уеб сайта му (miroslav-dimitrov.net). По това време той беше завършил ученето в Англия и работеше на свободна практика. Въпреки всеобщото мнение, че дизайнерите са капризни клиенти, мога да се похваля, работата мина гладко и ни беше изключително интересна. Много се зарадвах, когато няколко месеца след старта на уеб сайта, Миро ми каза че преговаря с Ферари.

Срещите с Миро винаги са ми били много забавни, спомням си как след една януарска среща се прибирахме пеша в снежна виелица продължавайки с “безкрайния” разговор. Мисля, че след това се породи желанието ми да направим това интервю, но поради поради голямото разстояние до Маранело, затрихме дузина пощенски гълъби докато го осъществим.

Riznlog.com: Здрасти Миро, за нас е чест! Представи се с няколко изречения.

Мирослав ДимитровМирослав Димитров: Бих казал, че съм човек, който е сбъднал мечтата си. Като малък преглъщах доста подигравки, казвайки, че мечтая да стана автомобилен дизайнер. В момента работя за „Ферари”, а знам, че ме очакват още много предизвикателства. Силно вярвам, че човек трябва да вярва в мечтите си.

“Честно казано, аз навсякъде се чувствам добре! Според мен човек трябва да открива най-доброто от всяко място и момент, в противен случай никъде не би се чувствал доволен и щастлив.”

Как се става дизайнер? Как се става дизайнер за световноизвестна икона като Ферари?

Добър въпрос! В случая намирам за необходимо да обясня как се става автомобилен/транспортен дизайнер защото за това говорим. Колкото по-скоро човек усети своето влечение към дизайна, толкова по-добре. За щастие, днес имаме достъп до достатъчно информация. За да бъдеш дизайнер на коли, не е достатъчно да рисуваш добре. Разбира се, рисуването е изключително важно за комуникацията – колкото по-добре рисуваш, толкова по-добре можеш да предадеш идеите си и толкова по-добре можеш да бъдеш разбран. Това е езикът на дизайнерите и начинът, по който те общуват – със скицата. Заедно с рисуването обаче има и много други знания за работния процес – те се натрупват най-вече с годините опит в индустрията. Добрите дизайнери не са просто талантливи професионалисти, те обикновено имат много други умения, които обхващат всичко от началния стадий, през разработката до производството на един продукт. Процесът има дълга „опашка”: ергономия, проектиране, производствено изпълнение, цени, законови условия….и това са само няколко „метра” от тази „опашка”.

Преди да бъдеш приет в университета, е добре вече да притежаваш завидни умения в изкуството или дизайна. Това означава, че преди университет е горещо препоръчително да си минал през училище или колеж с разширено обучение в тази насока. В противен случай, за да стигнеш нужното за кандидатстване ниво, трябва много да си се упражнявал в свободното си време. А когато бъдеш приет там, ще започнеш да научаваш много неща за индустрията и постепенно ще осъществиш контакт с дизайнерските студия. Много е важно да си избрал добро училище със силни връзки, защото то би могло много да улесни влизането ти в индустрията. Обикновена практика е преди да станеш дизайнер, да си бил на стаж в едно или повече дизайнерски студия.

Разбира се, винаги има изключения! Имам добър приятел от моя роден град, който сега работи като дизайнер за „Рено” – той никога не е учил в училище или университет с обучение в дизайна. Видяха негови работи в интернет и го поканиха на стаж, а после му предложиха и договор. Винаги има начини да влезеш в индустрията.

Доскоро имаше само един начин да работиш върху някое „Ферари” – да станеш част от екипа на „Пининфарина”. Те са едно от най-големите имена в бранша и работейки за тях, имаш възможността да попаднеш на проект за „Ферари”. Отскоро има и друг начин – да работиш към самата компания. Това е моят случай. Аз бях късметлия да бъда потърсен от „Ферари” и поканен на интервю в Маранело, което за мое щастие мина добре.

Какво те насочи именно към автомобилния дизайн?

От малък имам влечение към автомобилите. Баба ми и дядо ми са ми казвали, че дори още не съм можел да ходя, когато са ме връзвали по някакъв странен начин на прозореца, за да стоя изправен и да гледам колите – можел съм да откарам дни наред така и дори съм се опитвал да имитирам звуците им. Малко по-късно е дошъл моментът, в който всички около мен са съжалявали за тази моя страст. От възраст 3-4 годинки всички тетрадки, тефтери, а и тапетите у дома вече бяха с декорация на коли по мой вкус. По това време била забелязана и любовта ми към рисуването и родителите ми ме записали в училище с разширено изучаване на изобразително изкуство – там изкарах до 7-ми клас. Последната година реших да комбинирам рисуването с любовта ми към колите – голям принос за това има учителят ми по рисуване  – Стоян Дичев, който ме насочи към художествената гимназия в Казанлък. Това бе мястото, където получих много добра подготовка. Наученото там ми позволи да бъда приет направо втора година автомобилен дизайн в Ковънтри, Англия.

Скица на Миро

“не виждам за нужно да търся
вдъхновението си извън мен самия,
то трябва да е в нас и да е неизчерпаемо”

Откъде черпиш вдъхновение, разкажи ни за творческия си процес и принципите, които следваш в дизайна?

Както в много творчески професии, дизайнът също е свързан с постоянното търсене на свежи, разнообразни и напред във времето си форми и решения. Ние трябва почти ежедневно да генерираме идеи и ако това не „блика” от нас, ако не е вътре в сърцето ни – имам предвид нуждата да творим постоянно и да създаваме нови неща, тогава много трудно бихме намерили начин да се мотивираме и постоянно трябва да търсим Нещото, което да ни тикне в някаква насока. Всички творци носят пламъка в себе си, ние дизайнерите не сме по-различни от това. Има случаи, когато се вдъхновяваме от нещо около нас. В това няма нищо лошо разбира се, то допълва и разнообразява резултата и крайния продукт, който винаги трябва да е интересен и привлекателен за клиента, иначе няма да бъде купен. В моя случай обаче, аз се вдъхновявам от автомобила като самостоятелен обект, който има собствено място на тази планета. Точно затова не намирам за уместно да се опитвам да създам автомобил, приличащ на рокля, на бутилка, на обувка, на сграда или каквото и да е. Това е комерсиализация, начин да накараш крайния клиент да намери нещо от средата, която обитава, в продукт като автомобила. Да вземем за пример най-скъпите и обичани класически автомобили от миналото – всички те имат собствен характер и не наподобяват нищо освен собственото си величие. Но в крайна сметка, компаниите искат да правят най-вече пари, а това е друга дълга тема.

Моето вдъхновение е примес от собственото ми желание да изразя себе си, примесено с любовта към автомобила – една движеща се скулптура. Затова не виждам за нужно да търся вдъхновението си извън мен самия, то трябва да е в нас и да е неизчерпаемо. И без това живеем в свят, препълнен с информация, който само ни пречи да се концентрираме в същността на това, което правим.

Май трябва да кажа малко и за работния процес… Първо, разбира се, трябва да сме наясно какво правим. Дали е семеен автомобил, 4х4, спортен или ван. Това автоматично определя пропорциите и т.нар. package на автомобила – колко човека трябва да побере, дали двигателят ще бъде отред или отзад, багажно пространство, размери и т.н. Тези неща дават някаква бегла представа за общата форма на автомобила – говоря за идеалния случай, в който не се налага да използваме елементи от предходни модели, които биха ограничили в голяма степен творческата ни свобода.

Оттук тръгва интересното. Този етап при мен винаги започва с лист А4 и химикал или молив. Правя много на брой, малки бързи скици, старая се да намеря различни и интересни форми. Представям си какво бих искал да покажа с моя дизайн. Защо, как, какво искам и какво не искам да постигна. Обикновено това отнема 2-3 дни до 5 максимум, не повече. После започвам да правя селекция на нещата които ми харесват и рисуването продължава. Правя по-големи и подробни скици, увеличавам размера, за да сложа повече детайли, започвам да мисля и за по-дребните неща по автомобила, правят се по-технически скици. После идва моментът, в който трябва да прехвърлим нещата на 3D и да видим как изглежда всичко. Някой компании успоредно с 3D-то започват да развиват и глинен модел, който макар и не толкова прецизен, дава много по-добро усещане за това какво ще представлява автомобилът. CAD програмите дават много точна информация за ключови технически параметри за автомобила, които евентуално биха повлияли дизайна по един или друг начин. Едно напълно оборудвано студио обикновено развива паралелно и двата процеса като има постоянен „feedback” между 3D-то и глината. Каквото се направи на глина, се сканира с 3D скенер и се дигитализира, както и обратното – с помощта на специални 5-осови фрези това, което е на 3D може да се трансферира върху глина. Този процес обикновено трае няколко месеца – 3, 4, 5, зависи от интензивността на проекта разбира се. После се извеждат няколко концептни решения в размер 1:1 и се избира краен вариант, който с допълнителни промени обикновено влиза в производство. В днешно време един такъв процес варира от 12 месеца, до година и половина, понякога две години.

Интервюто се оказа доста дълго, така че … очаквайте 2-ра част на интервюто с Миро от дизайнерският екип на Ферари. Във втората част ще покажем и скиците на автомобили, които Миро ни изпрати.

Продължи с 2-ра част >

Коментари:12

  1. [...] Интервюто на български » [...]

  2. Страхотно интервю! Искам да поздравя Миро за чудесната му работа и за това, че от Ферари са обърнали внимание на таланта му.

  3. Давай Миро, ние сме с теб :)

  4. [...] част на интервюто с Мирослав Димитров, дизайнер от екипът на [...]

  5. Поздравления и от мен за успеха! :)
    Забелязах готините работи още когато изкарахте портфолиото му.

  6. Супер! Браво ;)

  7. ami bravo stavali da pokaja moi skici samo da vidish na kakvo sam sposoben az sam na 16 i mn sam zapalen po kolite i si mislq za dizainer eto i skupe svetlin_166

  8. @ Светлин:
    Миро получава много подобни въпроси, затова е написал отговор в блога си: http://blog.miroslav-dimitrov.net/frequently-asked-questions/

  9. миро аз съм на 10години и имам мечта да стана като теб
    всеки ден рисувьм по една кола kak ti e skaipa moq e petkamorotetka1 zvanni mi9

  10. Здравей Миро,
    Искам да стана като теб.
    Успех!

  11. Здравей Миро,
    Искам да стана като теб.
    Успех при дизайна на FERARI!

  12. Продължавай напред, за да покориш висините в автомобилостроенето.Радвам се че има такива българи ,като теб.Успех!

Коментирай